Безплатна доставка за поръчки над 30 лева

Количка

0 артикула
Безплатна доставка за поръчки над 30 лева
Вижте всички статии

Петър Ванев и Апалачката пътека

Ако четете това има шанс да сте от хората като мен, онези които обичат да се грижат за краката си. Аз обичам краката си. Също толкова ги натоварвам. Първата ми линия на защита срещу такова натоварване е добрият чифт чорапи. Забавно е, защото когато бяхме деца, като получим чорапи за Коледа, беше като да нямаш торта за рождения си ден. Вече пораснал е доста по-различно, когато имам нов чифт чорапи, като че ли съм открил тайнствено съкровище.

 

 

Прекосил Тихоокеанския хребетен път (4240км преход от Мексико до Канада) се върнах у дома с цел да намеря компания, с която да работя и да разработим най-удобните чорапи за дълги преходи сред природата. Тъй като за всеки един от тези километри краката ми поеха изключително натоварване в студа, влагата, жегата, през мазоли, черни нокти и много други, които няма нужда да споменавам, защото ако сте там навън, най-вероятно знаете за какво говоря. Родом от Русе започнах търсенето си в родния град, а късметът веднага ми се усмихна, когато се срещнах с екипа на Try to Fly. Представих им следващия си проект за преход по Апалачката пътека (3500 км. от щата Джорджия до Мейн) и заедно започнахме да плетем планове за новите планински чорапи, които да тествам по време на прехода.

 

 

Преди да Ви разкажа за чорапите, които разработихме и тествахме заедно  с екипа на Try To Fly, мога да Ви разкажа повече за Апалачката пътека, известна още и като „Зеления тунел“, защото, простирайки се по гръбнака на планинската верига Апалачи, изглежда като зелен тунел от гора. Въпреки това според мен това е пътека на хората, защото тази пътека съществува не само защото природата я е създала, а защото хората, които живеят около нея и я прекосяват, са причината да съществува.

 

Подготовката и пътят до началото са по-трудната част, отколкото самата пътека. За да стартирам трябваше да извървя 18 километра до планината. Нужна е добра психическа нагласа, защото ако някой е готов да се откаже, ще се откаже на заходния преход. Това е традицията. Всеки трябва да мине по този път, за да си заслужи старта.

 

През тези 109 дни вървене свалих 11 килограма, но този път за разлика от предния не увеличих размера на обувките си, тъй като при първия преход го бях увеличил с  почти 2 номера. По-интересното при този преход, обаче беше, че успях да измина цялото разстояние с един чифт обувки, които ремонтирах сам с конец за зъби, лепило и игла. Три пъти се късаха на едно и също място и накрая бях останал без грайфер, но за мен беше цел да успея да измина цялото разстояние само с този чифт.  На ден средно изминавах 30-31 километра като рекорда ми беше 56 километра за ден. Този път имах само 7 нулеви дни, което е три пъти по-малко от първия ми преход.

 

Това беше едно голямо приключение за мен и смятам, че всяко едно излизане от зоната ни на комфорт ни прави по-добро наше копие. Всъщност едно от най-интересните неща, които преживях по време на прехода беше срещата ми с Владимир Кобилиус с прякор Папи - най-възрастният човек носител на „Тройната корона“, той е извървял и трите прехода след пенсия. Папи е на 87 години и е  ветеран от армията. Неговият съвет към мен беше да не спирам да се движа независимо от възрастта си, тъй като „неподвижната мишена е лесно да се уцели“.

 

 

Преходът беше голямо предизвикателство - постоянното изкачване и слизане, теренът е много каменист, хлъзгав и с оголени корени. В някои райони липсват дървета и затова само каменни кулички по земята ми давах ориентир. Едно от най-големите предизвикателства при този преход беше преминаването на река Кенебек. Тази река се пълни от два язовира и в миналото е имало смъртни случай при опит да бъде премината без кану.

 

Първата стъпка в процеса на разработка на чорапите беше избора на материали. За мен беше изключително важно да изберем материал за чорапите, който да ми предостави най-добрата възможна комбинация между комфорт и издръжливост, и след анализ на опциите решихме да се спрем на смеска между мериносова вълна и полиамид, поради няколко причини-

  • вълната е по-добър изолатор от памука, което я прави перфектен материал както за студените условия в планините, така и за горещините на пустините;
  • вълната абсорбира влагата, което означава, че краката ви ще се чувстват комфортно много по-дълго, отколкото с памучни или синтетични чорапи;
  • дори и мокра, вълната съхне по-бързо от памука и синтетичните материали, което позволява на чорапите ми да запазят усещането за комфорт и удобство;
  • вълната има антибактериални свойства, което ѝ позволява да не задържа неприятни миризми. По време на моите преходи ми се случва да вървя по 50/60км на ден, с един чифт, в продължение на няколко дни без пране. Това може да звучи ужасно, но след като изсъхваха през нощта или на слънце чорапите така и не започнаха да излъчва неприятната миризма в продължение на дни;
  • дори след 109 дни на постоянно ходене след пране чорапите все още имаха онова удобство на чисто нов чифт;
  • добавеният процент полиамид помага на чорапите да бъдат изключително издръжливи, което беше тествано при използването на само 2 чифта за 3500 км.

 

 

След избора на материал преминахме към изграждането на структурата на чорапите, в което екипът на Try To Fly бяха наистина експерти –

  • към горната част на конча и в средата на ходило добавихме допълнителна ластична нишка, така че чорапите да стоят перфектно на крака и да не се свличат, и по този начин да се предотвратят задължителните блистери, които се получават при чорапи, които не са идеално изпънати по крака;
  • зоните от ходилото, които се подлагат на най-голям стрес, бяха подсилени с допълнителен слой от полиамид (можете да ги разпознаете като частите с „меланжиран“ ефект около петата и пръстите);
  • отделно подсилихме и зоната на ахилеса чрез така наречената „висока пета“, която да предпазва от триенето между ахилесовото сухожилие и обувката;
  • комфортът за мен беше най-важен по време на дългите дни ходене и безшевните кетеловани пръсти бяха задължителни.

 

По време на няколко „леки“ прехода в българските планини като подготовка преди самото преминаване на Апалачката пътека успяхме да уточним всички детайли, които да превърнат тези чорапи в перфектни за планински преходи. Въпреки всички препятствия като обилните дъждове и гъстите мъгли успях да измина прехода с два чифта чорапи и сега след 3500км с два чифта Try to Fly те са единственият избор на чорапи за мен.

 

               Ако се интересувате от пътешествията ми по време на преходите ми от Тройната корона можете да прочете повече в книгите ми  Пътека през огън и лед и Пътеката на хората, които можете да намерите тук - https://www.vakon.bg/petar-vanev. Ако проявявате интерес към бъдещите ми начинания, то можете да посетите страницата ми https://www.facebook.com/TripleCrownBulgaria/. А ако искате да използвате най-добрите за планински туризъм чорапи, то знаете къде да ги намерите - http://www.pirinhill.com/category/403/turizam.html 

 

Искрено Ваш,

Петър Ванев

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари